Дядовци е най-посещаваното обезлюдено село в България. Всеки тръгнал за уникалния

Дядовци е най-посещаваното обезлюдено село в България. Всеки тръгнал за неповторимия Дяволски мост първо са среща с Деделер, както още го назовават, или най-малко с това, което е останало от него. Независимо дали се движи с автомобил по асфалтирания път до самия мост или е избрал сантименталната остаряла пътека през гората, екскурзиантът постоянно разпитва или чете за Дядовци откакто един път го е зърнал. Някои питат даже за цената на парцелите, само че тук нищо не се продава. Наследниците са доста и са пръснати по света.

Дядовци се намира на към 5 километра от град Ардино, по средата на пътя за Дяволски мост. Преди половин век там е имало близо 400 души, само че последователно локалните напущат в посока Ардино, само че някои стигат с еднопосочен билет чак до София. А след 29 май 1989 година и до " столицата на изселниците “ – турския град Бурса.

Последният гражданин на Дядовци Сали Шабан е умрял през зимата на 2011 година. Той е живял самичък в селото в продължение на 20 години.

Прието е, че от 2011 година действително тук не живее никой, въпреки към момента да се водят на книга поданици на селото.

Създадено преди повече от 250 години, през 1934 година тук са живеели 786 души, сочат архивите. Към 31 декември 1934 година към село Дядовци спадат махалите Аша махле, Гегелер, Вила (Мюнзилер махле), Исламлар, Красава (Донаджилар махле), Терзилер, Хаджи Куралъ и Хатиплер.

За 10 години популацията се нараснало до 832 души.

В последните години на тоталитарния режим в Дядовци адресно се водели близо 300 души, през 1992 година към този момент са били 127. През 2001-ва били преброени 100 души.

Преди половин век тук е имало над 60 населявани къщи, начално учебно заведение, кметство, месчит, детска градина, читалищен салон, в който се провеждали юношески забави и се прожектирали филми, хранителен магазин. Селото е било електрифицирано и водоснабдено. Тютюнопроизводството и отглеждането на животни са били главният занаят на популацията. Било е развито и овощарството. Районът се е славел с вкусните си череши, ябълки, круши, жълти сливи, дюли. Местните хора били положителни майстори - зидари, шивачи, бръснари, обущари. В селото е имало и изявени търговци на хранителни и промишлени артикули.

Красиви пейзажи от селото са увековечени  в картините на известни художници от страната, които са взели участие в националния пленер по живопис в Ардино през 1980 година.

Къщите в Дядовци, които са построени от камък, имат своя характерна архитектура. Накацали по скатовете на Родопа планина, къщите се отличават една от друга със личния си жанр.

Дядовци е прочут и с производството на вар. Все още наоколо до селото са непокътнати така наречен " варници ", в които локалните хора са добивали вар от естествените мраморни кариери. Жителите на Дядовци с катъри са разнасяли и продавали вар, с цел да изкарат прехраната на фамилиите си. Много от административните здания в Ардино и в Смолянско са издигнати с тази вар.

През 60-те години жителите на Дядовци стартират да мигрират в Ардино, Айтос, Асеновград и други обитаеми места навътре в страната.

" Това е райско място и като че ли поради това няма по какъв начин да купиш парцел. Няма нито един човек, единствено руини, зеленина, пасящи животни в близост и тук-таме туристи или ардинци, пристигнали на пикник. Именно в Ардино един възрастен човек ми сподели: " Търсиш да купиш къща в Деделер?! По-вероятно е да видиш дух по мрачно, в сравнение с да събереш подписи от наследници – един в България, различен в Западна Европа, трети пък в Турция “, споделя пред 24rodopi.com пловдивчанин, наумил си да построи " вила за удължение на живота " в Дядовци.